МВР тъкмо да ги хване, и те вземат, та се самоубият
Жителите на Костенец може и да си отдъхнат след обезвреждането на Стоян Зайков, търсен съвсем месец за убийството на двама души, само че Министерство на вътрешните работи няма да обере лаврите, а заслужени подигравки. И няма по какъв начин да е другояче, откакто хиляди чиновници от вътрешното и военното министерство, въоръжени с най-модерната налична техника, с десетки следови кучета и фотокапани, с термокамери и дронове, не можаха да открият човек, който на процедура няма никаква специфична подготовка. Нещо повече - до момента в който го търсеха къде ли не, той успя да простреля съседа си и да обере няколко вили. Изобщо няма да повдигаме въпроса какво би се случило, в случай че би трябвало да се издирва добре готова група терористи да вземем за пример?
Фактът, че Стоян Зайков бе открит мъртъв, освен това самоубит, не изненада никого - това бе главната версия по всички обществени мрежи, където твърдото убеждение бе, че единствено така завинаги
ще бъдат заровени всички неуместни разкрития,
които биха компрометирали към този момент така и така окарикатуреното Министерство на вътрешните работи. И до момента няма отговор на въпроса за какво Зайков не избяга в чужбина, а се придържаше към региона, който бе на процедура блокиран от Министерство на вътрешните работи? И за какво ненадейно ще реши да се самоубива, откакто сполучливо се измъкваше от гонката цели 20 дни?
На този фон още по-нелепо прозвучаха хвалбите на МВР, че тактиката им сработила, че имало 70 фотокапана, че му приложили какви ли не номера в опит да бъде хванат, че като цяло интервенцията била сполучлива и т.н. Единствен шефът на Министерство на вътрешните работи в София-област Николай Спасов направи изключение. След като обясни подробно, че раната на Зайков е в торса, а самоубийството е извършено със самоделка 12-и диаметър, каквато полицаите не употребяват, той чистосърдечно разгласи, че е наясно, че мнозина изобщо няма да повярват на Министерство на вътрешните работи и версиите му. Но се надява обществото въпреки всичко да повярва във версията на Министерство на вътрешните работи, откакто прокуратурата завърши следствието.
Това обаче мъчно ще се случи, като се имат поради останалите случаи, при които дълго
търсени нарушители " комфортно " се самоубиваха
тъкмо преди Министерство на вътрешните работи да ги залови. Така се случи с обвинявания за шест убийства в Нови Искър Росен Ангелов, който през януари м.г. също беше търсен дни наред от полиция, барети, военни и най-после беше открит самоубил се в необитаема къща, около която Министерство на вътрешните работи и армията бяха минавали най-малко няколко пъти. По това време сегашният вътрешен министър Младен Маринов беше единствено основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а актуалният основен секретар Ивайло Иванов беше началник на Столична дирекция на вътрешните работи.
Подобни случаи имаше и по времето, когато министър председателят Бойко Борисов бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Най-драстичният от тях без малко да му докара тежки прокурорски проблеми. Става дума за гибелта на Тодор Димов-Чакъра, който загина през 2003 година по време на полицейска акция под управлението на тогавашния главен секретар на Министерство на вътрешните работи. Чакъра бе обстрелван с гранатомети във вилата си край Харманли, обкръжен от над 100 души от Министерство на вътрешните работи, измежду които над 30 барети. В акцията бяха употребявани ръчни и димни гранати, автомати " Калашников " и по-леки оръжия. Казусът за гибелта на Чакъра бе позабравен, само че през 2012 година съдът в Страсбург осъди България по тъжба на вдовицата и двамата синове на Димов и им присъди 50 000 лева обезщетение. Едно от най-големите в тези времена. Съдиите одобриха, че
има несъразмерна приложимост на мощ против Чакъра,
търсен за изтърпяване на присъда за сводничество и кражба на добитък, както и че следствието за гибелта му е било неефективно. След решението основният прокурор Сотир Цацаров изиска от Върховния касационен съд да възобнови делото и следствието, прекъснато през 2005 година от военните прокурори в Пловдив, стартира отначало в София. Борисов също бе разпитан по него. А останките на Чакъра бяха ексхумирани, с цел да се изследва по какъв начин е умрял. Накрая следствието беше прекъснато, тъй като експертизи показали, че Чакъра се бил самоубил, като е самовзривил граната, а прокурорското заключение бе, че " според събраните по делото доказателства няма отговорни длъжностни лица ".
Подобна беше историята и с Ганчо Въчков-Ганеца. През 2010 година България бе осъдена да заплати 30 000 евро на родителите му, още веднъж поради самоубийство при интервенция на Министерство на вътрешните работи. Според Европейския съд за правата на индивида в Страсбург вината на страната е, че е позволила гибелта на Ганеца при зле проведена полицейска акция на 6 юни 1999 година в столицата и че е разследвала повърхностно случая. След зрелищно преследване Ганеца беше открит мъртъв в кооперация в центъра на София с няколко патрона в главата.
Всички тези случаи
имат един общ знаменател
- самоубийството е осъществено с извънредно оръжие - Зайков се самоубива с ловна пушка, Росен от Нови Искър - с револвер със заглушител, Чакъра - с граната, Ганеца - с картечен револвер. И никакви експертизи не могат да обяснят за какво и по какъв начин това се случва тъкмо под носа на Министерство на вътрешните работи, което хвърля големи запаси, с цел да ги залови. Ако към това се прибави и ниската успеваемост на вътрешното министерство в битката с битовата, а и с проведената престъпност, ширещата се корупция и " гъвкавото " използване на законите в интерес на хората с запаси, надали е необичайно, че бързо се раждат многобройни тайни теории, които и най-солидните доказателства не могат да оборят. Как да не го ожалиш Министерство на вътрешните работи?
Фактът, че Стоян Зайков бе открит мъртъв, освен това самоубит, не изненада никого - това бе главната версия по всички обществени мрежи, където твърдото убеждение бе, че единствено така завинаги
ще бъдат заровени всички неуместни разкрития,
които биха компрометирали към този момент така и така окарикатуреното Министерство на вътрешните работи. И до момента няма отговор на въпроса за какво Зайков не избяга в чужбина, а се придържаше към региона, който бе на процедура блокиран от Министерство на вътрешните работи? И за какво ненадейно ще реши да се самоубива, откакто сполучливо се измъкваше от гонката цели 20 дни?
На този фон още по-нелепо прозвучаха хвалбите на МВР, че тактиката им сработила, че имало 70 фотокапана, че му приложили какви ли не номера в опит да бъде хванат, че като цяло интервенцията била сполучлива и т.н. Единствен шефът на Министерство на вътрешните работи в София-област Николай Спасов направи изключение. След като обясни подробно, че раната на Зайков е в торса, а самоубийството е извършено със самоделка 12-и диаметър, каквато полицаите не употребяват, той чистосърдечно разгласи, че е наясно, че мнозина изобщо няма да повярват на Министерство на вътрешните работи и версиите му. Но се надява обществото въпреки всичко да повярва във версията на Министерство на вътрешните работи, откакто прокуратурата завърши следствието.
Това обаче мъчно ще се случи, като се имат поради останалите случаи, при които дълго
търсени нарушители " комфортно " се самоубиваха
тъкмо преди Министерство на вътрешните работи да ги залови. Така се случи с обвинявания за шест убийства в Нови Искър Росен Ангелов, който през януари м.г. също беше търсен дни наред от полиция, барети, военни и най-после беше открит самоубил се в необитаема къща, около която Министерство на вътрешните работи и армията бяха минавали най-малко няколко пъти. По това време сегашният вътрешен министър Младен Маринов беше единствено основен секретар на Министерство на вътрешните работи, а актуалният основен секретар Ивайло Иванов беше началник на Столична дирекция на вътрешните работи.
Подобни случаи имаше и по времето, когато министър председателят Бойко Борисов бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Най-драстичният от тях без малко да му докара тежки прокурорски проблеми. Става дума за гибелта на Тодор Димов-Чакъра, който загина през 2003 година по време на полицейска акция под управлението на тогавашния главен секретар на Министерство на вътрешните работи. Чакъра бе обстрелван с гранатомети във вилата си край Харманли, обкръжен от над 100 души от Министерство на вътрешните работи, измежду които над 30 барети. В акцията бяха употребявани ръчни и димни гранати, автомати " Калашников " и по-леки оръжия. Казусът за гибелта на Чакъра бе позабравен, само че през 2012 година съдът в Страсбург осъди България по тъжба на вдовицата и двамата синове на Димов и им присъди 50 000 лева обезщетение. Едно от най-големите в тези времена. Съдиите одобриха, че
има несъразмерна приложимост на мощ против Чакъра,
търсен за изтърпяване на присъда за сводничество и кражба на добитък, както и че следствието за гибелта му е било неефективно. След решението основният прокурор Сотир Цацаров изиска от Върховния касационен съд да възобнови делото и следствието, прекъснато през 2005 година от военните прокурори в Пловдив, стартира отначало в София. Борисов също бе разпитан по него. А останките на Чакъра бяха ексхумирани, с цел да се изследва по какъв начин е умрял. Накрая следствието беше прекъснато, тъй като експертизи показали, че Чакъра се бил самоубил, като е самовзривил граната, а прокурорското заключение бе, че " според събраните по делото доказателства няма отговорни длъжностни лица ".
Подобна беше историята и с Ганчо Въчков-Ганеца. През 2010 година България бе осъдена да заплати 30 000 евро на родителите му, още веднъж поради самоубийство при интервенция на Министерство на вътрешните работи. Според Европейския съд за правата на индивида в Страсбург вината на страната е, че е позволила гибелта на Ганеца при зле проведена полицейска акция на 6 юни 1999 година в столицата и че е разследвала повърхностно случая. След зрелищно преследване Ганеца беше открит мъртъв в кооперация в центъра на София с няколко патрона в главата.
Всички тези случаи
имат един общ знаменател
- самоубийството е осъществено с извънредно оръжие - Зайков се самоубива с ловна пушка, Росен от Нови Искър - с револвер със заглушител, Чакъра - с граната, Ганеца - с картечен револвер. И никакви експертизи не могат да обяснят за какво и по какъв начин това се случва тъкмо под носа на Министерство на вътрешните работи, което хвърля големи запаси, с цел да ги залови. Ако към това се прибави и ниската успеваемост на вътрешното министерство в битката с битовата, а и с проведената престъпност, ширещата се корупция и " гъвкавото " използване на законите в интерес на хората с запаси, надали е необичайно, че бързо се раждат многобройни тайни теории, които и най-солидните доказателства не могат да оборят. Как да не го ожалиш Министерство на вътрешните работи?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




